Чтение онлайн

— Нивото ни е на седемдесет процента от тогавашното — каза авторитетно Лейк. Това беше негова територия.

— Седемдесет процента означават война, мистър Лейк. Война, която не можем да спечелим. Ченков харчи всеки откраднат петак за оръжия, а ние орязваме бюджета си и съкращаваме войската. Ние искаме да натискаме копчета и да хвърляме умни бомби, за да не се пролее американска кръв. Ченков ще разполага с два милиона гладни войници, готови да се бият и да умрат, ако трябва.

За миг Лейк се почувства горд. Той бе имал смелостта да гласува против последния бюджет, защото в него се намаляваха военните разходи. Неговите избиратели не одобряваха това.

— Не можем ли да разкрием Ченков сега? — попита той.

— Категорично не. Имаме превъзходно разузнаване. Ако реагираме, той ще разбере, че знаем за плановете му. Такава е шпионската игра, мистър Лейк. Твърде рано е да го превръщаме в чудовище.

— Какъв е планът ви тогава? — попита смело Лейк. Кой беше той, за да пита Теди Мейнард за плановете му? Целта на срещата беше изпълнена. Още един конгресмен бе осведомен за ситуацията. Всеки момент Лейк очакваше да го помолят да си тръгне, за да влезе някой друг председател на комисия.

Само че Теди имаше големи планове и умираше от желание да ги сподели.

— Първичните избори в Ню Хампшър са само след две седмици. Четирима републиканци и трима демократи говорят едно и също. Нито един кандидат не иска да се увеличат разходите за отбрана. Имаме излишък в бюджета, чудо на чудесата, и всички бъкат от идеи как да ги похарчат. Пълни идиоти. Преди няколко години имахме бюджетен дефицит и Конгресът пръскаше пари по-бързо, отколкото можеха да се печатат. Сега има излишък. И те направо ще се задавят от лакомия.

Конгресмен Лейк се намръщи за миг, но после реши да не възразява.

— Извинете — усети се Теди. — Конгресът като цяло е безотговорен, но има много добри конгресмени.

— И сам зная.

— Та както казвах, пълно е с клонинги. Преди две седмици имахме няколко съвсем различни фаворити. Но всички гледат да се оплюят един друг за благото на четирийсет и четвъртия по големина щат. Това е глупаво. — Теди замълча за миг, намръщи се и се опита да намести безжизнените си крака. — Трябва ни ново лице, мистър Лейк, и ние смятаме, че това сте вие.

Първата реакция на Лейк беше да потисне смеха си. Успя да го направи, като се усмихна, а после се закашля. Опита се да се стегне и отвърна:

— Вие се шегувате.

— Знаете, че не се шегувам, мистър Лейк — каза строго Теди. Явно Арън Лейк бе попаднал в добре поставен капан.

Лейк се закашля отново и окончателно се овладя.

— Добре тогава, слушам ви.

— Много е просто. Всъщност тъкмо в това се крие и цялата прелест. Вече е твърде късно да се кандидатирате за Ню Хампшър — този щат и без това няма значение. Оставете другите да се бият за него. Изчакайте да свършат и изненадайте всички, като обявите кандидатурата си за президент. Много хора ще попитат „Кой по дяволите е Арън Лейк?“ и в това няма нищо лошо. Тъкмо това искаме. Скоро ще разберат. Отначало програмата ви ще съдържа само една основна теза. Всичко ще се върти около военните разходи. Вие ще бъдете пророк с какви ли не ужасни предсказания за слабостта на нашата армия. Ще предизвикате всеобщо внимание, като призовете към удвояване на военните разходи.

— Удвояване?

— Видяхте ли, че действа? Привлякох вниманието ви. Да, ще ги удвоите по време на четиригодишния си мандат.

— Но защо? Наистина трябва да се увеличат военните разходи, но да се удвоят ми се вижда прекалено.

— Не и ако ни предстои нова война, мистър Лейк. Една война, в която ние ще натискаме копчета и ще изстрелваме хиляди ракети „Томахоук“, по един милион долара всяка. Почти ги свършихме миналата година в онази каша на Балканите. Не можем да намерим достатъчно войници, моряци и пилоти, мистър Лейк. Вие знаете това. Армията има нужда от купища пари, за да привлече младежите. Нищо не ни достига — нито войници, нито ракети, нито танкове, самолети и самолетоносачи. Ченков трупа оръжия сега. Ние не. Ние продължаваме да орязваме военните разходи и ако продължаваме така още един мандат, с нас е свършено.

Теди повиши тон почти гневно и когато спря след „с нас е свършено“, Арън Лейк едва ли не чувстваше как земята трепери от бомбардировките.

— Откъде ще дойдат парите?

— Парите за какво?

— За армията.

Теди се изсмя презрително, а после каза:

— Откъдето идват по принцип. Трябва ли да ви напомням, сър, че имаме бюджетен излишък?

— Харчим го най-усилено. Нали това ни е работата!

— Разбира се. Вижте какво, мистър Лейк, не се тревожете за парите. Малко след като обявим кандидатурата ви, ще изплашим до смърт американците. Отначало ще ви помислят за смахнат, някакъв луд от Аризона, който иска да прави още повече бомби. Но ние ще ги разтърсим. Ще предизвикаме криза на другия край на света и внезапно Арън Лейк ще се окаже пророк. Най-важното е да подберем правилно момента. Вие държите реч за това колко сме слаби в Азия и малко хора ви обръщат внимание. После ние създаваме там ситуация, която разтърсва света, и изведнъж всички ще поискат да говорят с вас. И така ще продължим през цялата кампания. Ще поддържаме напрежението оттук. Ще представяме доклади, ще създаваме ситуации, ще манипулираме медиите и ще дискредитираме опонентите ви. Честно казано, мистър Лейк, не очаквам да бъде толкова трудно.

— Звучите, сякаш вече сте го правили.

— Не. Правили сме някои необичайни неща, винаги в стремежа си да защитим тази страна. Но никога не сме се опитвали да се месим в президентските избори. — В тона на Теди се долавяше съжаление.

Лейк бутна стола си назад, изправи се и пораздвижи изтръпналите си крайници. После бавно тръгна край масата към другия край на стаята. Краката му тежаха. Сърцето му биеше лудо. Капанът бе щракнал и той се бе хванал в него.

Върна се на мястото си.

— Нямам достатъчно пари — каза той. Знаеше, че Мейнард вече е мислил по въпроса.

Теди се усмихна, кимна и се престори, че мисли. Къщата на Лейк в Джорджтаун струваше четиристотин хиляди долара. Конгресменът имаше около двеста хиляди във взаимоспомагателни фондове и още сто хиляди в общински облигации. Не беше теглил някакъв значителен кредит. Имаше четирийсет хиляди в сметката за преизбирането си.

— Един богат кандидат не би се харесал — каза Теди и натисна друго копче. На стената отново се появиха ярки образи. — Парите няма да бъдат проблем, мистър Лейк — продължи директорът с много по-ведър тон. — Ще ги вземем от производителите на оръжия. Вижте това — посочи той с дясната си ръка, сякаш Лейк не бе сигурен къде да гледа. — Миналата година самолетната и военната индустрия са реализирали близо двеста милиарда долара печалба. Ние ще вземем само една малка част от нея.

— Колко малка?

— Колкото е необходимо. Съвсем реалистично можем да очакваме сто милиона долара.

— Сто милиона долара обаче не могат да бъдат скрити.

— Не бъдете толкова сигурен, мистър Лейк. И не се безпокойте за това. Вие ще държите речи, ще ви снимат в предизборни клипове и ще ръководите кампанията. Парите ще потекат. До ноември американските гласоподаватели ще бъдат толкова изплашени за края на света, че няма да се интересуват от разходите. Ще пометете опонентите си като лавина.