Чтение онлайн

И съвестта не го гризеше особено. Кражба на автомобил дори не присъстваше в наказателния кодекс. Присвояване на превозно средство без съгласието на собственика беше дреболия, провинение горе-долу като това да минеш на червено. Нищо, за което Големия брат да го е грижа. Нито пък HP.

Той обиколи мястото общо три пъти и снимаше с новия си телефон с камера всеки път, щом подминеше сградата. След това се кашира няколко пресечки по-надолу и наблюдава постройката в продължение на два часа.

Когато приключи с всичко — USB-кабел от телефона към лаптопа и пускане на медия плеъра.

Начало!

Като стоиш на спокойствие, беше по-лесно да намериш странностите. Дискретните камери, които покриваха всички ъгли на фасадата, решетката на входа към подземния гараж. Мускулестият пазач, който стоеше на входа вместо рецепционистката Лиса от Бреденг. Всичко това бяха само малки индикатори, че се е ориентирал правилно.

Най-голямото нещо откри едва след известно време. Всъщност не беше нещо, а по-скоро обратното.

С изключение на пазача-орк, който от време на време правеше обиколка и оглеждаше околността, вътре в сградата или около нея не се случваше нищо.

Zippo, Nada, Niente!

Нито един клиент, никакви посетители или дори групичка служители, излезли да пушат до страничния вход.

Нулево движение, никакви доставки и нито една кола, влизаща или излизаща от гаража, въпреки че стана четири, а после и пет часът.

С други думи, никой не работеше в сградата. Нямаше жива душа, освен пазача. Но една сървърна ферма на практика си работеше сама. Всичко можеше да се контролира by remote. Или там живееха няколко души, които се грижеха за контролната стая? Малки, бледи оператори гноми, които никога не бяха виждали дневна светлина?

Независимо кое беше вярно, той все повече се уверяваше в своето. This was the place!

Оттук се контролираше всичко: мравките, възложителите, играчите и мисиите. Реалността, превърната в игра, и Играта в реалност, всичко това обединено гладко в едно-единствено софтуерно приложение. Там, вътре, зад анонимните тухлени стени се намираше Mission Control и той, Хенрик HP Петершон, го беше намерил.

Fucking Houston of Cyberspace!

И той разбра още нещо.

Че трябва да влезе вътре.

Ребека отвори външната врата и подуши внимателно антрето, но единствената миризма, която я посрещна, беше на боя. Беше взела ключ от председателя на жилищната кооперация и получи десетминутна лекция на тема „колко сериозно гледаме на случилото се“. Като че Хенке по някакъв начин беше отговорен, че някой се е опитал да го подпали?

Заключението само по себе си може би не беше немислимо, но тя нямаше желание да го обсъжда с някакъв самодоволен непознат. Във всеки случай чичката изглеждаше облекчен от съобщението, че тя е там, за да изпразни апартамента преди продажбата, и побърза да се отърве от нея, преди да си е променила решението. „Мария Трапгренд“ беше доста по-търсена улица сега, отколкото когато купиха апартамента в средата на деветдесетте.

Всъщност мястото беше доста непрактично за майка им, с калдъръма и тесните си стълбища.

Но тя бе имала романтична мечта да живее като „Кале на Андершонскан“ [128] и веднага щом бе видяла апартамента и околността, вече нямаше как да бъде разубедена. Застраховката живот на баща им беше стигнала точно за апартамента и малко нови мебели.

Самата Ребека мислеше, че районът прилича много повече на „Третият“ [129] , отколкото на „Кале на Андершонскан“. Сякаш измежду мрачните алеи и задни дворове дебнеше непозната опасност. Никога не бе обичала да идва тук и днес не беше изключение.

Вратата беше нова, антрето пребоядисано, а паркетът поправен, но като цяло апартаментът изглеждаше както обикновено. Все същата стара бъркотия в стил Хенке. И точно както обикновено, тя щеше да играе спасителния отряд и да му помогне да уреди всичко.

Тя наблъска в кухнята кашоните, в които щеше да пренесе вещите, и започна да подрежда. Опаковането на кухненските принадлежности и отне само половин час. Повечето, изглежда, бяха пострадали при пожара, което поне и спести досадата да мие. Хладилникът и камерата бяха на практика празни, с изключение на парче мухлясало сирене и пакет замразени пирожки, така че тя продължи с всекидневната. Hi-tech вещите там също се оказаха лесни. Прилежащите им кашони стояха скупчени в един ъгъл, вероятно защото Хенке го бе домързяло да ги изхвърли. Тя не можа да не се зачуди откъде бяха дошли парите за всички скъпи играчки. Компютър, плосък телевизор, домашно кино и игрална конзола, всичко това сигурно струваше поне четиридесет хиляди в магазина. Но Хенке гарантирано не ги бе купил на касата…

Като се изключи електрониката, мебелировката в апартамента не будеше възторг. Износен сгъваем диван, две паянтови библиотеки „Били“ [130] и малка нощна масичка. Общо взето това, което бяха купили при преместването.

В спалнята още стоеше неприветливото чамово легло на майка им. Завивката и чаршафът лежаха на пода. Тя не разбираше как е могъл да го запази. Вярно, майка им беше умряла в клиника „Ерща“, но все пак…

Стар плакат от панаир за компютърни игри беше единственото, което украсяваше иначе студените стени.

„Dreamhack-07, най-големият компютърен фестивал в света“, измърмори тя докато събираше всички купчини дрехи и ги пъхаше в различни чували. Дори и нейната добронамереност си имаше граници, така че повечето щяха да се озоват в най-близкия UFF [131]– контейнер.

Рафтовете на библиотечките съдържаха купища DVD филми, много от които очевидно бяха пиратски копия.

Тя прокара пръсти по прашните гърбове на кутиите. Гангстерските филми, изглежда, преобладаваха, плътно следвани от американските екшъни, а впечатляваща колекция от филми за възрастни държеше стабилно третото място. Освен това рафтовете съдържаха и много стари класики и тя за момент се замисли дали да не вземе няколко за вкъщи. Но кога всъщност щеше да и остане време да ги гледа?

Имаше и голям брой книги, което не я изненада. Хенке винаги бе обичал да чете, още от малък.

Тя му беше помагала в началото, но той бързо се бе научил и четеше не по-зле от нея още когато беше на шест. Баща им имаше купчина илюстрирани класики в една кутия вкъщи и Хенке ги беше изял с кориците многократно. Комиксовите версии на „Робинзон Крузо“ и „Моби Дик“ спасяваха оценките му по шведски през цялото начално училище. Десет минути с илюстрована версия на „Рийдърс Дайджест“ и хоп, той изглеждаше начетен.