Чтение онлайн

За тях щеше да бъде за добро. Джоун, скъпа моя, помисли си той. Пое дълбоко въздух. Питаха го за доктор Сейлъм.

Ричард седеше на бюрото на Кейти и чакаше да му се обади началникът на отдел „Личен състав“ на болница „Крайст“ в Девън. Едва след като беше подчертал колко спешно му се налага да разговаря с някой от ръководството, работил в болницата повече от десет години, той успя да получи частния телефонен номер на този човек.

Докато чакаше, се огледа наоколо. Масата зад бюрото на Кейти беше отрупана с дела, върху които тя работеше. Нищо чудно, че не си беше взела почивка след катастрофата. Но независимо от това колко беше заета, тя трябваше известно време да си остане у дома. Днес следобед изглеждаше много зле. А и това, че бе загубила делото, вероятно ужасно я разстрои. Съжаляваше, че не я беше видял, преди да си тръгне.

Телефонът продължаваше да дава свободно. Човекът или беше излязъл, или спеше. Вероятно можеше да почака до утре. Не. Искаше да разбере сега.

Върху бюрото на Кейти имаше снимки в рамка. Кейти с една по-възрастна жена, сигурно майка и. Знаеше, че тя живее някъде във Флорида. Кейти с Дженифър, най-голямата дъщеря на Моли. Кейти изглеждаше като голямата сестра на Джен. Кейти сред група хора в ски екипи. Това трябва да са приятелите, при които отсяда във Върмонт.

Нямаше снимка на Джон де Мейо. Но Кейти не беше такъв тип — деликатно да напомня на колегите си, че е вдовицата на изтъкнат съдия. Но в къщата имаше много негови снимки.

Телефонът продължаваше да звъни. Щеше да го остави така още минута.

Ричард си даде сметка, че изпита задоволство, когато установи, че няма снимки на друг мъж. От известно време разсъждаваше над собствената си реакция, когато Кейти му съобщи, че ще замине за почивните дни. Беше се престорил на изненадан от факта, че тя ще отсъства точно когато се очаква разкриването на случая „Луис“. По дяволите! Нямаше нищо общо с това. Притесняваше се, че може да е с друг мъж.

— Да — прозвуча най-накрая от отсрещната страна яден сънлив глас.

Ричард се изправи и стисна по-здраво слушалката.

— Господин Рийвс? Александър Рийвс?

— Да.

Ричард пристъпи направо към въпроса.

— Сър, много се извинявам, че ви безпокоя в този час, но въпросът е изключително важен. Обаждам се от Америка. Казвам се Ричард Каръл и съм съдебен лекар към прокуратурата на област Вали, Ню Джърси. Нужна ми е информация за доктор Едгар Хайли.

Сънливостта в гласа на другия човек изчезна. Той стана напрегнат и бдителен.

— Какво искате да знаете?

— Току-що разговарях с клиниката „Кралица Мери“ в Ливърпул и с изненада научих, че доктор Хайли е бил там на щат относително кратко време. Бяхме останали с друго впечатление. Във всеки случай беше ми казано, че доктор Хайли е бил щатен лекар в болница „Крайст“ най-малко девет години. Вярно ли е?

— Едгар Хайли дойде при нас, след като завърши Кеймбридж. Той е блестящ лекар и беше поканен да остане на щат, като специализира акушерство и гинекология.

— Защо е напуснал?

— След смъртта на жена си се премести в Ливърпул. После чухме, че е емигрирал в Съединените щати. Това не е необичайно, наистина. Много наши лекари и хирурзи не подкрепят структурата на относително ниското заплащане в нашата система на обществено здравеопазване.

— Нямаше ли и друга причина за оставката на доктор Хайли?

— Не разбирам въпроса ви.

Ричард реши да рискува.

— Мисля, че разбирате, господин Рийвс. Разговорът е абсолютно поверителен, естествено, но не мога да губя време в излишна дискретност. Предполагам, че доктор Хайли извършва експерименти със своите пациентки, може би дори с риск за живота им. Съществуват ли факти, с които бихте могъл да подкрепите това предположение?

Последва дълго мълчание. Думите след него бяха произнесени бавно и преднамерено отчетливо.

— Докато работеше при нас, доктор Хайли беше не само практикуващ лекар, но и учен с много сериозни изследвания в областта на предродилния период. Беше направил блестящи експерименти върху ембриони на жаби и млекопитаещи. После един негов колега започна да подозира, че той провежда експерименти и с абортирани човешки зародиши… което, разбира се, е незаконно.

— Какво беше направено по този въпрос?

— Той беше наблюдаван много внимателно, при пълна секретност, разбира се. После се случи един трагичен инцидент. Внезапно почина съпругата на доктор Хайли. Нямаше начин да се докаже, но съществуваха подозрения, че той бе имплантирал в нея абортиран зародиш. Тогава беше помолен да напусне. Това, разбира се, е абсолютно поверителна информация. Не съществуват никакви доказателства и аз очаквам от вас да разберете, че всякакво възползване от нея е изключено.

Ричард осмисляше чутото. Неговото предположение се беше оказало вярно. Колко жени беше убил Хайли, провеждайки експерименти с тях? Хрумна му един въпрос… една невероятна, смътна възможност.

— Господин Рийвс — попита той, — случайно да познавате доктор Емет Сейлъм?

Гласът веднага стана сърдечен.

— Разбира се. Добър приятел. О, да, по времето на скандала с доктор Хайли той работеше в нашата болница по съвместителство.

Кейти безшумно изтича надолу по стълбите към партерния етаж. Сграбчи трескаво дръжката и се опита да отвори вратата. Тя не поддаде. Беше заключена. Горе стъпките бяха замрели. Той опитваше вратата на втория етаж, убеден, че Кейти няма да му избяга. Ето ги отново. Слизаше надолу. Никой нямаше да я чуе, ако извика. Тези тежки врати бяха огнеупорни. Никакъв шум от болницата не проникваше дотук. От другата страна на вратата имаше хора: посетители, пациенти, сестри. На десетина сантиметра. Но те не можеха да я чуят.