Чтение онлайн

Нито Ричард, нито Скот бяха очаквали подобно признание.

— Това не означава, че аз зная кой е той — продължи Едгар Хайли съвсем спокойно, — но и дълбоко се съмнявам, че е работа на гинеколога да се рови в подобни въпроси. Щом пациентката ми има желание да твърди пред мен, че съпругът й е баща на детето й, аз нямам нищо против.

Жалко, помисли си той. Сега ще трябва да отложи славата още известно време. Вече няма да може да признае успеха с бебето на семейство Бъркли. Но нищо, ще има и други!

Скот погледна към Ричард, въздъхна и стана.

— Доктор Хайли, когато утре отидете на работа, ще установите, че сме прибрали целия болничен архив и документацията от кабинета ви. Сериозно сме обезпокоени от броя на смъртните случаи в болница „Уестлейк“ и този въпрос ще бъде подложен на щателно разследване.

Вече се намираше на твърда почва.

— Приканвам към най-внимателно проучване на документацията на всички мои пациентки. Мога да ви уверя, че процентът на смъртност сред бременните в „Уестлейк“ е изключително нисък по отношение на успешните случаи.

Ароматът на бърканите яйца с топено сирене изпълваше цялата къща. Искаше да си ги изяде. Беше толкова гладен. Ако не ги разбърка, щяха да загорят. Само след няколко минути.

Телефонът иззвъня.

— Ще го оставя на телефонния секретар — каза той и после съобрази, че ще бъде грешка. Без съмнение го търсеха от болницата, за да му съобщят, че госпожа Де Мейо не се е прибрала в къщата си и сестра й е обезумяла от тревога. Може би това бе идеалният случай да уведоми прокурора и доктор Каръл за изчезването на Кейти. Той вдигна слушалката.

— Доктор Хайли.

— Докторе, обажда се лейтенант Уайнгардън от седемнадесети участък в Ню Йорк. Току-що арестувахме един младеж, отговарящ на описанието на човека, откраднал чантата ви от багажника на колата ви снощи.

Чантата.

— Намерихте ли я?

Нещо в гласа му го издаваше. Прокурорът и доктор Каръл го гледаха с любопитство. Прокурорът отиде до бюрото и съвсем открито взе втората слушалка.

— Да, намерихме чантата ви, докторе. Точно в това е въпросът. Някои вещи в нея може да доведат до много по-сериозни обвинения от обикновена кражба. Докторе, бихте ли описали съдържанието на чантата си?

— Няколко лекарства… основни медикаменти. Комплект за оказване на първа помощ.

— А папка на пациентка на някой си доктор Емет Сейлъм, някакво окървавено преспапие и една износена обувка?

Той усети пронизващия подозрителен поглед на прокурора. Затвори очи. Когато заговори, гласът му прозвуча удивително овладян.

— Вие шегувате ли се?

— Така си и мислех, че ще реагирате, сър. Ние си сътрудничим с областната прокуратура на Вали във връзка с подозрителната смърт на доктор Емет Сейлъм предишната вечер. Сега ще се обадя на прокурора. Изглежда, заподозреният е убил доктор Сейлъм при опит за кражба. Благодаря ви, сър.

Чу как Майерсън нареди на нюйоркския полицай:

— Не затваряйте!

Бавно остави на вилката слушалката, която държеше. Свърши. След като вече разполагаха с чантата, всичко беше свършено. Ако изобщо бе имал някакъв шанс с блъфиране да се измъкне невредим от разследването, току-що го беше загубил.

Преспапието, лепкаво от кръвта на Емет Сейлъм. Папката с медицинската документация на Ванджи Луис, която не съвпадаше с официалния архив в кабинета му. И обувката, тази жалка, мръсна вещ…

Ако обувката ти става…

Той сведе поглед към нозете си, безстрастно съзерцавайки своите красиви английски обувки от щавена кожа.

Нямаше да престанат да търсят, докато не намерят истинския архив.

Ако обувката ти става, носи я.

Мокасините не ставаха на Ванджи Луис. Върховната ирония беше, че ставаха на него. Толкова очевидно, все едно, че ги беше носил, те го свързваха със смъртта на Ванджи Луис, Една Бърнс, Емет Сейлъм.

Усети как в него се надига истеричен смях и разтърсва непоклатимата му безстрастност. Прокурорът беше приключил с разговора си.

— Доктор Хайли — тонът му прозвуча съвсем официално, — арестуван сте за убийството на доктор Емет Сейлъм.

Едгар Хайли наблюдаваше мълчаливо как детективът, който седеше на бюрото, бързо стана. Не беше осъзнал, че мъжът води записки. Проследи с поглед как детективът извади чифт белезници от джоба си.

Белезници. Затвор. Процес. Жалките представители на човечеството щяха да съдят него. Той, който бе овладял началото на живота, акта на раждането, той да бъде най-обикновен затворник.

Изправи се. Несломимата сила се възвръщаше. Той бе извършил операция. Въпреки блестящото изпълнение, операцията се бе оказала неуспешна. Пациентът се намираше в клинична смърт. Нямаше какво друго да се направи, освен да се изключи животоподдържащата апаратура.

Доктор Каръл го гледаше с любопитство. От мига на запознанството им в сряда вечерта Каръл беше враждебен. Без видимо основание за това Едгар Хайли беше сигурен, че Ричард Каръл е човекът, насочил подозренията към него. Но той щеше да му отмъсти. Смъртта на Кейти де Мейо щеше да бъде отмъщението му към Ричард Каръл.

Детективът се приближаваше към него. Белезниците отразиха блясъка на огъня.

Усмихна се любезно.

— Току-що си спомних, че наистина тук имам няколко папки медицинска документация, която може да ви заинтересува — каза той. Отиде до стената, освободи пружината, която затваряше дървения плот, и той се плъзна назад. Отвори вградения сейф като автомат.

Би могъл да събере папките на куп и да се втурне към камината. Огънят, запален от Хилда, сега се бе разгорял. Преди да успеят да го спрат, щеше да се отърве от най-важните улики.