Чтение онлайн

Внезапно болният изпъшка.

– Ох, жаден съм! Я дай водица!

Ирена дигна очи във смущенье

къмто разпятьето Христово

и сякаш чу оттам слово

за милост, за любов и за прощенье.

И тя, кат заглуши гнева в сърце си,

на болния пахар с вода поднесе!

О, господи, ти, кой прости на враговете,

на кръст сковали теб ръцете и нозете,

ти, извор на любов, във таз минута

на свръхчовешка мъка и на горест люта,

смекчи душата, възвиси сърцето

на таз мома и нейното страданье

огрей с божественото си сиянье!

На сутринта, когато лекарят яви са,

видя Ирена, че до болния седеше

и с милост майчинска над него бдеше;

но нейний вид го порази там, той се слиса:

косата й цяла побеляла беше!