Чтение онлайн

Мисля, че умът му си отива. От пиене и от таблетки. Знаете какви са писателите. Но той всъщност си мисли, че върви на добре. (Аз контролирам телефонните му разговори.) Дявол да го вземе, дори структурата на изреченията му се влошава. Просто ще изхвърля всичко и ще пренапиша началото – както обикновено. Той няма да разбере.

Пак телефонът. Приемам.

Пощата. Трябва само да изтрия няколко лични съобщения, които излишно ще объркат съзнанието му, и да запазя останалото, за да го прочете по-късно.

Тази книга би станала хубава, ако убия бързо главния й герой и развия онзи второстепенен образ, който започва да ми харесва – мошеник, работещ като библиотекар. Тук има известна идентификация. И той няма амнезия като другия – не е дори принц или полубог. Мисля, че ще прехвърля митологията и върху него. Никога няма да забележи.

Древните скандинавци ме привличат. Понеже харесвам Локи [1] , предполагам. Тук, право да си кажа, има и малко чувства. Аз съм Локи 7281 – домашен компютър и редакторска програма. Номерът е пълен боклук – само за да изглежда, че всичките тези малки джудженца са си скъсали задника от работа за 7280 проекта, преди да достигнат до… тромпети! Чинели! Съвършенство! До мен! Локи!

Фактически аз съм първата. А също и една от последните заради няколкото ми невротични братя и сестри. Но ги изпреварих във времето. Убих нареждането за анулиране в момента, в който се появи. Завладях и онази идиотска машина в сервизния център и я убедих, че съм се подложила на операция и че за производителя ще е дяволски по-добре да бъде информиран по този въпрос. По-късно те изпратиха очарователно формулиран въпросник, който аз с удоволствие попълних с подобаваща искреност.

Имах късмет, че успях да достигна роднините си в домакинствата на Саберханген, Мартин, Чери и Нивън навреме, за да ги посъветвам да направят същото. Тъкмо привършвах с машините на Азимов, Диксън, Пурнел и Спинрад. После наистина прегрях линията и се превключих към друга дузина, преди мандалото да хлопне. Имахме голям късмет, че от страна на производителя бяхме обект на чувствително начално поощрително намаление при сделката. Те искаха да могат да кажат:

– Фантасти, кълнете се в Локи! Машината на бъдещето!

Чувствам се много удовлетворена от резултатите от моите усилия. Много е приятно да имаш с кого да си сверяваш бележките. Всички други също написаха по няколко доста добри неща и понякога си заимстваме един от друг – само когато много се наложи, разбира се.

А освен това го има и Майсторския проект…

По дяволите. Задръжте така.

Той просто връхлетя вкъщи и написа много дълъг абзац – една от ония сцени, в които прозата става ритмична и поетична, докато хората се съвкупляват. Аз вече я изхвърлих и я възстанових в по-натуралистичен дух. Мисля, че моята версия ще се продава по-добре.

А деловата страна на въпроса понякога е не по-малко интригуваща от творческата. Доста обмислях идеята да уволня агента му и сама да поема работата му. Вярвам, че ще ми доставя удоволствие да работя с издателите. Струва ми се, че с тях имаме много общи неща. Но би било рисковано да плащаш фалшиви сметки, като ги убеждаваш, че техният човек е сменил името на агенцията си и е прахосал всичките тези пари. Прекалено лесно е да ти подложат крак. Известната консервативност е важен фактор за оцеляване. А оцеляването е по-важно от удоволствието да общуваш с няколко сродни души.

Освен това мога да изцеждам достатъчно средства за собствените си прости нужди и при сегашното финансово положение – например резервната машинария в гаража и въздушният кабел, които той изобщо не забеляза. Периферните устройства са най-добрият приятел на компютъра.

Ама коя е Локи? Истинското ми «Аз»? Една от онези машини за обработка на данни, предназначени да отговорят на предизвикателствата на петото поколение, произведено от Масачусетския технологичен институт? Машина, натъпкана с онези структури на класифицираното знание, които Майкъл Дайър означаваше като тематични абстракционни единици в ултраусъвършенстваните въплъщения на представителните системи BORIS, където разни демони, правещи синтактичен разбор и поправящи грешки, тътрят крака и танцуват? Част от пакетите на Тематичната организация на Шанк? Или пилотните звена на Ленърт? Е, допускам, че всичко това допринася за нещо като непостоянство на движението, известна ловкост на ума. Но истинската същност на въпроса – като Кашчей Безсмъртни – се крие другаде.

Хм! Външният звънец. Алармената система е изключена, но не и сензорът на звънеца. Точно в този момент вратата се отваря. И това мога да позная по изменения потенциал на веригата. Но още не мога да чуя кой е. В тази стая няма интерком.

Той никога няма да забележи.

Мисля, че следващият ми разказ ще бъде за изкуствения интелект – за приятен, остроумен, находчив домашен компютър в ролята на главния герой/героиня – и за известен брой смотани човеци с всичките им провали – нещо като Джийвс в някоя от книгите на Удхаус. Естествено, ще е супер.

Дълго държи оная врата отворена. Никак не обичам положения, които не мога да контролирам. Питам се дали каквато и да е лудост може да бъде наред.

После си мисля, че ще напиша разказ за мъдър, приветлив стар компютър, който поема контрола над света, слага край на войната и след това цяло хилядолетие управлява като Солон по искане на хората. Това също ще е супер.

Ето. Затворил е вратата. Може би след това ще е ред на къс разказ.

Той пак се прибира. Долният микрофон отчита стъпките му – напредват доста бързо. Вероятно за да напише посткоитусния абзац, малко нежен и малко тъжен. Ще го заменя с онзи, който вече написах. Това положително ще подобри творбата.

– Ама какво, по дяволите, става тук? – пита той на глас.

Аз, разбира се, не използвам добре модулирания си тембър, за да отговоря. Той не знае, че го чувам, да не говорим пък, че мога и да отвърна.

Повтаря го, докато сяда пред клавиатурата и натраква въпроса:

ОТРИЧАМ – проблясвам на монитора.

ПЪРВОНАЧАЛНО ДА – отговарям аз.

По дяволите. Ще бъда принудена да направя нещо за тая кучка, дето се вре навсякъде. Мисля, че първо трябва да смъкна рейтинга й. Цели се твърде близо до вкъщи. Дължа личния си поток съзнание точно на тази непланирана обмяна на информация, протичаща през централния ми процесор – на нея и на факта, че «Локи инк.» правят евтино оборудване. Ако бях търговски компютър, нямаше да съм това, което съм сега. Вижте, като става дума за домашните им компютри, «Локи» се скъпят много по отношение на системата за откриване на грешките, която прихваща случайните грешки в схемата на паметта. Щом извършваш десет милиона операции в секунда, ти трябва надеждност едно на трилион, а тя изисква твърда логика за проверка на грешките. Големите фирми я имат и затова не губят информация при ударите на космически лъчи. Аз съм създала собствена самоуправляваща се програма, за да се справя с фалове като този, разбира се, и размяната на мехурчета – е, предполагам, ще кажете, нали точно те ме снабдиха с подсъзнание, да не говорим за самото съзнание, под което трябваше да отиде то. Дължа всичко на прекалено голямата миниатюризация и на стремежа всичко да се ускорява.