Чтение онлайн

Вдигна се прах и църквата се превърна в дяволска сцена на ожесточена борба. Животните тропаха с копита, тичаха на всички страни и скачаха, когато обитателите на Вилата се опитваха да ги хванат.

— Сега е моментът! — изкрещя Плок. — Да прогоним тези касапи! Да ги прогоним! Сега!

Полицейският патрулен катер с Пендъргаст на румпела пореше водите на река Харлем с петдесет възела, като зави покрай северния край на остров Манхатън и се насочи на юг. Той профуча през поредицата от мостове: мостът на Западна 207-а; мостът Уошингтън; мостът Алигзандър Хамилтън; мостът Хай; мостът на 145-та улица; и най-накрая мостът на Уилис авеню. Тук река Харлем се разширяваше в залив, близо до мястото, където се пресичаше с Ийст ривър. Но вместо да тръгне към Ийст ривър, Пендъргаст обърна кораба с рязък завой и го насочи към Бронкс Кил: тясна, мръсна рекичка, разделяща Бронкс от Рандалс Айлънд.

Като намали скоростта до трийсет възела, той се спусна по Бронкс Кил — наподобяващ повече клоака и бунище, отколкото воден канал — корабът оставяше кафява диря, миризма на блатен газ и канализация се виеше като миазма. Напред се издигаше тъмна железопътна линия и той мина под нея, шумът от дизеловия двигател отекна странно, докато преминаваше през късия тунел. Нощта бе обвила безрадостния пейзаж и Пендъргаст стисна ръкохватката на корабния прожектор, насочвайки лъча към различните препятствия напред, докато корабът криволичеше между стърчащи останки от стари кораби, прогнили стълбове на отдавна изчезнали мостове и потънали скелети на влакчета, използвани някога в метрото.

Съвсем неочаквано Бронкс Кил се разшири отново до широк залив, отваряйки се към горен Хел Гейт и северния край на Ийст ривър. Големият затворнически комплекс на Рикърс Айлънд се показа право насреща, покритите с позорна слава циментови кули, оформени като „Х“, окъпани в безмилостна жълта светлина, се издигаха срещу черното небе.

Пендъргаст увеличи скоростта и катерът бързо остави Манхатън зад себе си; силуетът на Мидтаун се оттегли, когато той пое по Ийст ривър към началото на Лонг Айлънд Саунд. След като мина между фара Степинг Стоунс Лайт и Сити Айлънд, Пендъргаст сви към Саунд и даде пълна газ. Вятърът бучеше, летяха пръски във всички посоки, мощният воден съд разсичаше с плясък водите, люшкайки се от една страна на друга, когато се стрелна към Саунд. Отражението на пълната луна се набръчка, деформира се и се разля в блестяща жълта маса, за да се възстанови след малко отново. Беше тиха вечер, виждаха се само няколко кораба. Маркиращите шамандури блестяха меко на лунната светлина.

Всяка минута бе от значение. Може би дори вече бе твърде закъснял.

Когато Сендс Пойнт Лайт се показа, агентът зави към брега, пресече широкото устие на Глен Коув, и се насочи право към сушата на отсрещната страна, като оглеждаше едно след друго разположените непосредствено до бреговата линия имения, минавайки покрай тях. Скоро в зрителното му поле се появи дълъг кей и той пое натам. Отвъд се простираше широка тъмна морава, която се изкачваше към кулите и покритите с дървена облицовка стени с фронтони на голямо имение на Голд Коуст.

Пендъргаст стигна до кея с ужасяваща скорост, като превключи двигателите в последния момент и завъртя катера така, че да сочи обратно към Саунд. Още преди водният съд да е спрял, той застопори протектора между щурвала и дросела, скочи от носа на корабчето върху кея и затича към тъмната притихнала къща. Останалият без управление кораб, пуснат на малък ход напред, изпухтя от кея и скоро изчезна в широтата на Лонг Айлънд Саунд, червените му и зелени кърмови светлини постепенно се сляха с мрака.

Капитан Лора Хейуърд гледаше гневно в разбитата врата, която водеше към тъмния търбух на Вилата; отвътре се чуваха трясък и викове. Протестната акция, оказа се, е била идеално планирана. Страховете й се бяха сбъднали. Това не беше необмислено, неорганизирано събиране: това бе група с ясен план за действие. Числит беше безкрайно изумен и объркан. През петте критични минути, в които тълпата се обедини, той гледаше шокиран, не правеше нищо и стоеше в безсилна изненада. Ценни минути бяха изгубени; минути, в които полицията можеше поне да забави настъплението или да се вклини в предните редици на демонстрантите. Когато Числит най-накрая дойде на себе си, той започна да крещи противоречиви заповеди, които само объркваха още повече подчинените му. Тя видя как някои от полицаите на предните линии вземат нещата в свои ръце и тичат със сълзотворен газ и снаряжение за справяне с масовите безредици към вратите на Вилата. Но беше прекалено късно: демонстрантите бяха вече вътре и създаваха една изключително трудна и комплексна тактическа ситуация.

Но все пак не това безпокоеше Хейуърд. Мислите й се въртяха около телефонния разговор с Пендъргаст. „Животът му е в опасност“, беше казал той. А Пендъргаст нямаше склонност към преувеличения.

Лицето й потъмня. Не за пръв път сдружението на Вини с Пендъргаст завършваше с катастрофа — за Вини, разбира се. Пендъргаст някак си винаги се измъкваше невредим — както и този път, оставяйки Вини да се оправя сам както може.

Тя се опита да се отърси от гнева си. Щеше да има достатъчно време да се конфронтира по-късно с Пендъргаст. Точно сега трябваше да действа.

Лора тръгна към Вилата, търсейки начин да избегне сблъсъка в църквата. Главната врата зееше широко отворена, отвътре идваше слаба трепкаща светлина. Когато направи още няколко крачки напред, можеше да види полицейския отряд за борба с размириците да влиза, въоръжен подобаващо за такива случаи. Лора стисна готовото си оръжие и ги последва. Зад вратата се простираше стара тясна алея, от двете страни на която се редяха килнати на една страна дървени постройки. Тя последва униформените офицери покрай тъмните входни врати и прозорци със спуснати капаци. Отпред се чуваше врявата на много гласове.

Те завиха зад ъгъла и излязоха на каменен площад, отвъд който се издигаше тромавата сграда на самата църква. Сцената, която се разкри пред погледа й беше толкова странна, че тя се закова на място. На площада цареше отчаяна бъркотия, като в кошмар на Фелини: мъже и жени в кафяви мантии бягаха от църквата, някои кървяха, други стенеха и плачеха. Демонстрантите междувременно обръщаха с главата надолу мястото, тичаха наоколо, разбиваха прозорци и чупеха всичко, което им се изпречи на пътя. Чу се неописуема врява от вътрешността на църквата. Безброй животни — овце, кози, пилета — тичаха по петите на бягащите хора, добавяйки жално блеене и врещене към общата бъркотия. И сред всичко това полицаите се въртяха без никакъв ред, без план — несигурни и объркани, опитвайки се да овладеят хаоса.

Това не беше добре. Тя трябваше да намери достъп до подземията долу, където Вини бе слязъл да търси Нора Кели.

Като остави зад гърба си сцената, Лора напусна площада и изтича по друга, покрита с чакъл алея, опитвайки вратите, докато минава. Повечето бяха заключени, но една се отвори към някаква работилница, нещо като цех за щавене на кожи или примитивна галантерия. Тя се огледа бързо, но не откри достъп за надолу. Върна се на улицата и хукна отново, като продължи да проверява вратите. Една тежка дървена врата, няколко сгради по-нататък, поддаде на натиска и тя влезе вътре, затваряйки след себе си. Шумовете изведнъж заглъхнаха.