Чтение онлайн

Според Вахтола, посещението е било потвърдено едва два дни по-рано и по съображения за сигурност бяха решили да запазят всяка информация в изключително тесен кръг.

Стокхолмската полиция, а също и вечерните вестници, бяха уведомени в последния момент.

Областният началник на полицията видимо не беше особено доволен, но какво можеха да направят? Трябваше да се примири с положението и да изпразни хазната. Само за блокирането на пътищата щяха да са нужни близо двеста души. Въпросът беше щяха ли да са достатъчни?

Те подминаха дългия ляв завой около „Сулвала“ и продължиха към Рисне. HP погледна таблото. Оставаше му половин резервоар, докъде ли всъщност щеше да му стигне?

Вече му беше трудно да следва буса, той се бе отдалечил на двеста метра пред него и HP бе принуден да се превие на две над кормилото, за да изцеди всеки възможен ресурс от скутера.

Наближаваха кръстовището в Рисне. Вече можеше да види извитата сграда на СЕ-банкен. Ако Хаселквист завиеше надясно по E18, всичко вероятно щеше да пропадне.

Мамка му, трябваше да вземе скапаната кола!

Имаха да почакат половин час и тя се възползва, за да посети тоалетната. Когато приключи, отдели няколко минути на мобилния телефон.

Беше пробвала да звънне на Хенке на новия му номер още около час след като си бе тръгнал. Мислеше да го помоли за извинение за избухването си, да закърпи нещата, доколкото може. Но той, естествено, не беше вдигнал. Сега, след като бе успяла да помисли, вече не и се говореше с него. Ако по-рано бе изглеждал смахнат, то това бе било просто лека разгрявка в сравнение с днешното представление. Очевидно все още онази игра му бе в главата, защото във всеки случай не беше в Тайланд. Но откъде, да му се не види, знаеше за Мике, и какви, между другото, бяха тия приказки за откраднат полицейски автомобил?

Не, квотата и за всякакви лудости вече бе запълнена за деня и тя трябваше да се съсредоточи върху работата си. Затова реши да замени телефонния разговор с СМС.

Ето, беше си изпълнила задълженията като прилежна кака. Така или иначе, беше хубаво да приключи въпроса.

Звънна на Мике, но той не отговори на домашния си номер. Трябваше да пробва мобилния.

Не завиха към E18, вместо това право напред, след което неочаквана спирка на бензиностанцията при кутиите за обувки в Ринкебю [160] .

Хаселквист зареди буса догоре и HP се възползва и направи същото със скутера. Сега какво?

Нищо, както се оказа. Пичът си купи вестник и седна да чака на паркинга.

За момент HP се изкуши от мисълта да се прокрадне и да сгащи мизерника. Да си поиграят на въпроси и отговори, по същия начин както бе планирал да направи горе в апартамента му. Но сега не ставаше. Имаше твърде много хора и бе прекалено осветено. Освен това петдесет и осми седеше в патрулка. Ако някой видеше сбиването им, тук щеше да гъмжи от куки само две минути по-късно, а това не беше особено желателно…

Така че оставаше просто да чака.

Тя вече беше пробвала да се обади на Мике няколко пъти, а освен това му бе писала да и звънне, но без да получи отговор. Това се случваше за пръв път. Мике беше от хората, които винаги носят телефона със себе си, имаше почти натрапчива нужда да бъде достъпен. Така че защо изведнъж не и отговаряше?

Разбира се, можеше да има безброй причини. Лоша връзка, паднала батерия или може би беше на кино…

Така че защо не забравеше за това?

Окей, трудно и беше да го признае, но въпреки че вече беше отхвърлила всичко, не и беше лесно да се отърси от мисълта, че Мике може да е замесен в Играта.

Може би се дължеше на бележките? Посланието им беше кристално ясно — такава като нея не заслужаваше да бъде щастлива. И може би имаха право?

Историята на Хенке не съдържаше никакви преки доказателства, но можеше да провери поне едно нещо. Тя набра номера в Нормалм и този път имаше късмет. Телефона вдигна Муле.

— 1710, качваш — измърмори той, след като тя му съобщи за какво се обажда.

Той се разрови из някакви листа, после се чу шумолене в слушалката и тя го чу да вика на някого в коридора.

— Виндал, 1710 знаеш ли къде е?

Тя не долови отговора, после пак се чу шумолене и Муле бе обратно на слушалката.

— В сервиза, казват момчетата тук, ключовете очевидно ги няма в шкафа.

Мега зле. Кибичеха там от почти два часа. Часът отдавна мина дванайсет и той започваше да се уморява от тази игра.

Вълнението, което бе изпитал по-рано, се беше изпарило и сега той зъзнеше, след като бе стоял неподвижен толкова дълго на влажния нощен въздух.

Въпросът беше какво да прави.

Можете да заебе всичко и да потегли обратно, да изчака до сутринта и да пробва с нов housecall при Хаселквист. Алтернативата беше да продължи да виси тук, докато задникът му се срасне със седалката.

Даваше му още половин час, след което щеше да състави нова стратегия.

Боинг 757 се приземи пет минути преди уреченото време и веднага се отправи към частната зона на летището. Няколко минути по-късно самолетът стоеше неподвижен, а черните автомобили се движеха към него, за да качат видните му пасажери.

Ребека и по-голямата част от ескорта чакаха пред Терминал 1.

Те видяха самолета да каца, а един от колегите и ги информираше по радиото докъде са стигнали с прибирането на пътниците. Но въпреки напрежението около нея, тя все още не можеше да се отърве от едно неприятно усещане. Трябваше да се свърже с Мике, да разбере какво всъщност става.

— Алфа едно-нула-две, всичко е натоварено и готово, в движение сме.

— Разбрано, Алфа едно — потвърди операторът от централата.

— Тогава тръгваме — обобщи Викстрьом и подкара колата, следвайки патрулката, която щеше да се движи първа.