Чтение онлайн

— Ребека, Ребека Петершон.

Слушалката затихна.

Сърцето на Ребека биеше толкова силно, че и се струваше, че вижда как ризата и се мести в такт над гръдния кош.

— Така стоят нещата, приятелю. Играта изисква цял куп пари, за да функционира.

Ерман изброи бързо на пръсти.

— Мравките, телефоните, сървърите ферми и — не на последно място, служителите, тези, които са назначени да се грижат за цялата организация. Освен това ги има и всички пари, които непрестанно се плащат на играчите, както и възнагражденията за ония, които са се справили изключително добре. Получават се редица постоянни разходи всеки месец, но съм го изчислявал и всичко това се покрива от приходите от залозите. Но големият паричен поток, златната гъска, която осигурява печалба на собствениците, идва от възложителите.

HP кимна, сякаш разбира, но истината бе, че се чувстваше напълно изгубен.

— Различни възложители се обръщат към Играта, за да им свърши това-онова, следиш ли мисълта ми?

Ерман продължи почти маниакално:

— Неща, които не могат да се свършат по друг начин.

HP все още изглеждаше равнодушно.

— Illegal stuff, схващаш ли!

Той забарабани нетърпеливо с показалец по масата.

Аха, HP май започваше да разбира…

— Искаш да кажеш, че човек може да позвъни и да си поръча нещо и Играта го урежда? — попита той очаквателно.

— Нещо такова — кимна Ерман разпалено. — Тази част е Top-Secret и е поверена единствено на най-вътрешното обкръжение на Водача. Не знам всички подробности, но мисля, че нещата стоят горе-долу така: Възложителят иска нещо да бъде уредено, но без каквито и да е било следи, които да водят към него. Може да става дума за информация, фирмени тайни или нещо по-средновековно, като да се разправят с някого, на когото има зъб. Играта разполага с капацитета да се справя с такива задачи, естествено срещу тлъста пачка. Може би има Мравка, която може да се докопа до нужното, или пък пращат някой Играч да свърши работата, ако е по-рискована. Играта може да се използва за абсолютно всичко.

Лицето на HP почервеняваше все повече и някъде дълбоко в главата му зазвъня предупредително звънче.

— Като например онзи адвокат, за когото разказа. Вероятно доста е ядосал някого, но вместо този човек да се оплаче в адвокатската колегия, той се е свързал с Играта. Водачът веднага е изнамерил инструмента, както и играч, жаден за респект, и който мрази Стуреплански адвокати. Възложителят е получил отмъщението си, документирано на видео, и в случай, че се беше издънил и те бяха хванали, а освен това беше достатъчно глупав да нарушиш правило номер едно, нямаше да има много за разказване — или поне не и нещо, на което ченгетата да повярват. Точно както казва Дърдоркото в Обичайните заподозрени.

The greatest trick the devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist. Ти си просто обикновен nobody, без никаква връзка с реалния възложител. Лий Харви шибаният Осуалд, разбираш ли? Трябва да се съгласиш, че е измислено гениално, но същевременно е отвратително!

Ерман изхвърча от стола и започна нетърпеливо да кръстосва из малката кухня.

— Ооо… разбира се! — съгласи се HP, докато се опитваше да наблъска най-новата информация във вече претоварения си мозък. Тази работа звучеше несериозно, което вероятно беше the understatement of the year…

— Значи имаш предвид…? — започна той, най-вече от учтивост.

Ерман го погледна нетърпеливо и отново се настани до масата. Видимо не беше особено доволен от бавния отговор на HP.

— Проблемът очевидно е, че няма граници, чат ли си? Действително, Водачът никога не може да принуди даден играч да направи нещо, това е един от стълбовете на Играта. Играчът винаги трябва да има избор, това и сам го знаеш. Червено или синьо, вярно или грешно, в крайна сметка вие, играчите, го решавате и така трябва да бъде. Макар и Играта естествено да предпочита определен изход, трябва все пак да има алтернатива, вероятност за нещо изненадващо или неочаквано. В противен случай нямаше да има на какво да се играе и изобщо нямаше да има Игра!

Гласът на Ерман изби във фалцет.

— Това, което прави Играта, е през цялото време да разширява границата на това докъде е готов да стигне играчът. Виж само как е станало с теб! Говорим за нападения, палежи, саботаж, дори убийство! Трябва само да отвориш вестника и ще видиш, че се случва всеки ден!

Ерман се изправи и възобнови нервното си обикаляне.

HP се убеждаваше все повече, че подозрението му е било вярно, че Ерман на път да превърти. Достатъчно бе да видиш цвета на лицето му, за да осъзнаеш, че Ейяфятлайокутл скоро щеше да изригне.

Да не говорим за зловещия му втренчен поглед…

— Провери която новинарска медия искаш и ще видиш Играта в действие. Трябва единствено да внимаваш за думи като „необяснимо“, „неизвестна причина“ или „без ясен мотив“. Тогава значи си се натъкнал на някаква Игра…

Ерман внезапно скочи към един от прозорците и огледа неспокойно дърветата, сякаш бе чул някой да се приближава.

След като, изглежда, не откри никого, той се върна обратно до масата с две бързи крачки и се наведе към HP.

— Стига да можеш да си платиш, биха приели почти всяка задача! — изсъска той в лицето на HP и разкри отблизо гледка към ред пожълтели зъби. — Винаги има някой глупак, който ще се навие. Някоя подходяща балама, която вече е преминала всички граници. Случва се постоянно, на куп места по целия свят. Провери сам, ако не ми вярваш!

Гласът на Ерман отново се промени и HP въздъхна разочаровано. Мамка му, а беше започнало толкова обещаващо… Допреди пет минути пичът все пак изглеждаше донякъде адекватен. Малко ексцентричен може би, но кой не би станал такъв тук, в ничията земя? Обаче сега бе прекрачил границата big time!

Значи това беше: злата организация, световната конспирация, която лежи зад всички гадости по света. ЦРУ Опус Деи, ЦОП [96] или Масоните, зависи само коя откачалка попиташ. Картонен лозунг на гърдите и запазено място на „Мюнториет“ [97] .

Единствено аз прозрях истината! Yippikayee mothafucker! Game over, благодаря за кафето, време е да се чупя…

— Благодаря, Ерман, много полезна информация е това, но трябва… — смотолеви той и се изправи.