Чтение онлайн

— Казал си им за мен?

— В Ай’оа няма тайни.

Оставям го да ме води, тъй като снощи на връщане обикалях в луди зигзази из джунглата. Той ме повежда направо към селото — или толкова направо, колкото е възможно да вървиш през дъждовната гора. Налага се да заобикаляме гигантски дървета и да се плъзгаме почти по гръб по стръмни тревисти склонове. Дори и така, стигаме до Ай’оа само за половин час.

Тази вечер селото изглежда доста различно. Огньовете са по-големи, а то самото ми се вижда по-голямо от снощи. Сламените колиби без стени са в две дълги редици. Те са съвсем малко по-високи от мен. В една колиба има от пет до двайсет хамака и всички те сега са празни. От прътовете, поддържащи покривите, се развяват разноцветни ленти, а на лианите, вързани между хамаците, са окачени ярко оцветени гърнета.

Огньовете са разположени в идеален ред по пътеката между колибите и съм поразена от това колко перфектно успоредно е всичко. Колкото повече гледам, толкова повече го виждам. Структурата и подредбата на колибите, начинът, по който са закачени хамаците, дори лентите, развяващи се на прътите — всичко е подредено изключително прецизно с цел да се постигне възможно най-добър естетически баланс.

Давам си сметка за всичко това за секунди, защото вниманието ми е насочено главно към Ай’оа. Те излизат от колибите и иззад дърветата, събират се около огньовете и сигурно чакат нас двамата с Ейо.

Изумена съм колко дребни са Ай’оа. Никой от тях не е висок, колкото мен. Носят странна смесица от традиционни и модерни дрехи. Някои Ай’оа са със същите шорти и тениски като жителите на Литъл Кейм, други нямат на себе си почти нищо, а повечето смесват двата стила. Една жена носи тениска с надпис „I LOVE NYC“ (чудя се какво е NYC) и пола от дълга трева.

Ейо ме повежда по пътеката между колибите и скоро съм обградена от Ай’оа. Зяпам ги и те ме зяпат. Отвсякъде се разнася шепот и мърморене, но щом се обърна да видя кой говори, виждам само безмълвни лица, а зад мен отново плъзват гласове. Изглежда Алай им е по-интересен от мен.

Трябват ми няколко минути, за да различа мъжете от жените. Най-после забелязвам, че жените носят косите си дълги до кръста и изпъстрени с папагалски пера, а косите на мъжете покриват вратовете им. Всички имат еднакви хоризонтални бретони до веждите. Освен Ейо.

Моят водач е аномалия. Поглеждам го и ми се струва, че с боядисаното си лице и голи гърди се смесва добре с тълпата. Но когато поглеждам втори път, той изглежда толкова не на място, колкото и аз. Косата му, за разлика от косите на останалите от племето, е прекалено къдрава, за да се задържи в подобната на паница подстрижка, с която са всички. Ай’оа имат плоски носове, а външните ъгълчета на очите им са скосени, но чертите на Ейо не са такива. Поради несъмнено смесения си произход той има лице, което лесно може да се срещне и в Литъл Кейм. С една глава и рамене е по-висок от другите и дори когато Ай’оа ме обграждат и ни разделят, мога във всеки момент да го видя, като погледна над главите им. Той ме наблюдава внимателно с весела усмивка и аз го питам кое е толкова смешно.

— Те смятат, че си грозна — казва той. — Като другите караиба.

— Не съм грозна! Какво е караиба?

— Означава чужденец и не е нещо лошо. Те смятат, че и аз съм грозен, заради кръвта на Папи.

Не мога да не се засмея на това.

— Ами, ти си грозен — казвам, само за да го подразня.

Внезапно Ай’оа започват да ми се смеят. Не разбирам защо, докато Ейо не си пробива път до мен и не казва:

— Повечето говорят английски, да знаеш. Папи научи и тях.

— Ох! — ококорвам се към лицата около себе си. — Ами тогава… ъм… Здравейте.

Чувам как измърморват поздравите си и има още повече смях. Нервите ми се успокояват и започвам да се чувствам по-добре. Малко момиче, облечено в сини шорти и огърлица от свежи цветя, се появява до лакътя ми и ме зяпва. След миг бързо избъбря нещо на своя език и отново изчезва. Когато поглеждам към Ейо, за да ми преведе, той само поклаща глава и се изчервява.

— Аз ще преведа — предлага бременна светлоока жена в традиционна Ай’оа рокля. Вглеждам се с възхищение в подутия й корем. Виждала съм бременни животни, но никога жена. Осъзнавам, че опипвам стомаха си с любопитство. Ще ми се случи ли? Хипнотизирана съм и замалко да пропусна превода на жената. — Тя каза грозна булка за грозния ловец.

— Какво! — завъртам се, докато открия Ейо и го приковавам с вбесен поглед.

Той размахва ръце.

— Не, не! Не е… не съм…

— В Ай’оа, малка караиба — продължава жената, — е обичай ловецът да доведе съпруга от друго село, но само ако тя го приеме. Но Ейо е толкова грозен, че може би никое момиче от племето Авари или от Хатпато няма да го иска, затова трябва да си намери за съпруга грозно момиче учен.

— Аз няма да ставам ничия съпруга! — отговарям разгорещено. И си мисля, че Ейо изобщо не е грозен, но няма да го кажа. И без това усещам горещина по бузите си.

— Не — съгласява се Ейо, — не съм довел Пиа тук, за да ми бъде съпруга, Лури.

— Тогава защо я доведе? — пита Лури. — Тя няма въпроси как използваме анато и сума. Не носи хартия и химикалки. Нито нещо, с което да търгува като другите учени.

— Доведох я — отговаря Ейо и се издува, подчертавайки височината си, — защото миналата нощ чух ягуар и когато тръгнах да го търся, намерих нея, момиче, което командва ягуар. Не виждате ли? Това е знак. Духовете са предизвикали ягуарския зов, за да ме изпратят да търся и да я намеря и доведа.

Думите му са посрещнати с мълчание. Чудя се дали отново ще му се засмеят, но лицата им стават сериозни и тържествени. Тогава Лури казва:

— Това е въпрос за Тримата.

Другите шепнат в съгласие и на английски, и на Ай’оа. Тримата? Не ми се налага дълго да се чудя кои са, защото тълпата пред мен се разпръсква, докато остават само трима, застанали в редица.

Първият е мъж с тежък гердан от папагалски пера, животински зъби и мъниста. До него стои закръглена жена със заплетени татуировки на лицето и пиърсинг на устните и носа. Ръцете й също са татуирани. Тя е много елегантна и уверена и дори не забелязвам, че е гола от кръста нагоре. Мъжът до нея е прегърбен от старост и кожата по лицето му е сбръчкана и провиснала. Косата му е бяла и рядка. От раменете и около кръста му висят лиани, на които са окачени връзки билки, издялани парчета дърво и многоцветни мъниста и кратунки.